Днес става все
по-модерно да си религиозен. Особено в
България. За хората е много вълнуващо
да имат за хоби нещо „духовно“. Може
да е участие в някаква художествена,
литературна, музикална или друга
активност, която се разбира като дейност
за духа. Може и да е занимание с различни
странни учения от изток, които се опитват
да дадат някакво алтернативно обяснение
на света и човека, различно от християнското
или пък да ни помогнат да сме успешни в
живота и да получим без много усилия
това, което искаме. Все повече ни заливат
термини като карма, духовна еволюция,
енергийни полета, добра и лоша енергия
и т.н. Много е модерно да вярваш такива
неща. Повечето хора наострят уши като
се заговори на подобни теми. Ще си център на внимание, поне за няколко минути.
Освен това се
наблюдава едно възраждане на традиционната
българска „православна“ религиозност.
За разлика от Ирак и Сирия, тук не е нужно
да колиш неверници, за да доказваш, че
си правоверен. Тук е много по-лесно.
Достатъчно е да спазваш няколко основни
правила. Например да влезеш в храм, поне
два пъти в годината (на Коледа и Великден),
поне в полунощ, поне с една свещ в ръка,
поне пийнал две ракии на крак. Друго
правило е да имаш религиозна картинка
с кандилце в къщи, което да припалваш
от време не време и да му се радваш на
светлинката – тогава си много вярващ.
А пък ако назубриш и някоя молитвичка
от Молитвеника и я казваш пред кандилцето,
тогава си направо светец – гледай да
не казваш пред всеки, че го правиш, защото
ще ти излезе име, че си много набожен.
Не трябва да се
заблуждаваме – българинът става все
по-вярващ. Той вярва в себе си (най-вече
в себе си, но... има и „невярващи в себе
си“), в една „сила“, в съдбата, в „така
ми е писано“, в „има нещо там горе“ или
в добрия стар „дядо Боже“. Със сигурност
българинът днес си има бог. Със сигурност
се е запътил към края на живота си и се
подготвя по свой си начин да премине в
отвъдното. Как се подготвя? Ами опитва
се да бъде добър човек. Някак си природно
всеки си е добър по своему. Така поне
смятат повечето българи. Затова
подготовката се състои в това да не
вземеш да убиеш някого. Да не вземеш да
станеш много алчен – задоволявай се с
това да имаш достатъчно да ядеш и пиеш
каквото си искаш, да можеш да отидеш на
почивка, когато си искаш и да не си
зависим от никого. С други думи,
подготовката се състои в това да живееш
нормален живот т.е. както си
живял винаги. Състои се в това да не
направиш някое голямо престъпление и
да те хванат. Че ще ти излезе лошо име и
с нормалния ти живот е свършено. Но
по-важното е да не му мислиш много! Ако
си добър човек има ли смисъл да ставаш
по-добър? Защо да ставаш много добър
като всеки знае, че „Прекаленият светец
и Богу не е драг“? Гледай да си наред
със съседите, да си имаш няколко приятели,
с които да бистриш политиката и да си
пиеш ракийката, и жена, която по възможност
да не хойка по чуждо (Последното,
естествено, се отнася за жена ти, не за
теб).
Така че, ако трябва да обобщим
религиозността на българина, ако е в
напреднал стадий, тя се състои главно
в това да вярва, че трябва да има нещо
по-висше от него, което не разбира
напълно, и което сигурно ръководи по
някакъв начин живота му. Но най-важно е
да не мисли много за това, че да не вземе
да откачи и да стане някакъв сектант!
Все пак само сектантите се интересуват
от Господ и говорят за Него извън храма, нали така?
Даже е грях да се споменава Бога. То Неговото
Име е свято, затова как така ще се споменава
Бог? И много много не трябва да се навърта
в храм, защото по байганьовски да си го
кажем „Всички попове и пастори са
маскари!“. Ще вземе да почне много да
се моли и да си губи времето да чете
библията. Ами то, ако всички почнем така,
кой ще работи? Нали знаем, че „Лозето
иска мотика, не молитва!“.
Затова работи,
българино, работи и много не му мисли.
Много недей чети. Освен това в никакъв
случай не се моли. Работи и тегли. Ори,
ори, ори. И в храма – само на Коледа и
Великден, че да не откачиш и да спреш да
работиш. Ти и без това си вярваш... И си
си добър човек... Пий си ракийката и много не му мисли!
