събота, 24 декември 2011 г.

За Божия Син и Божиите деца

     Днес, на Рождество Христово, обикновено говорим за раждането на Спасителя. И е съвсем нормално да се зарадваме за това, че Божия Син дойде сред нас, за да ни покаже Бога, да можем гледайки и слушайки Него да видим и чуем вечния, всезнаещия, всемогъщия, милостивия и справедлив Творец. Всеки от нас знае, че Бог стана човек в лицето на Исус Христос. Често посрещаме този факт с безразличие, като даденост. Станало е, чудесно. Дори и най-заклетия грешник в България е чувал, че Исус е Божия Син, че той е живял между нас, после е умрял на кръст и е възкръснал. Когато чуват това, хората обикновено клатят разбиращо глава и казват: “Да, той е бил един добър човек, голям нравствен учител. Проповядвал е за справедливост, хората да бъдат добри, да се обичат, все хубави работи. Нищо чудно, че го убиха. Добрите хора винаги ги тъпчат. После възкръснал, да, така казва църквата. То какво друго да говори. Това й е работата.” Исус обаче не се появи просто така,. Не беше случайно, че “когато се изпълниха времената” Той се роди от Мария. Рождението Му, служението Му, смъртта и възкресението Му бяха предвидени от вечността и се случиха в определеното за това време. Мъдреците разбраха времето за изпълнение на Божия план като прочетоха посланието на звездите. Бог беше записал Своя предвечен план дори и в движението и разположението на небесните светила. Небето и земята отдадоха слава на Царя на вселената. Ангелите запяха небесно хваление, а овчарите и мъдреците се поклониха пред Исус – вечния и всемогъщ Бог, въплътен в тялото на едно малко и беззащитно бебе.
Тайната на боговъплъщението винаги е била, и си остава, неизследима. Как необятния Бог се вмести в това малко бебе, как стана в него Вратата за възвръщане на падналото човечество към Себе Си? Как Бог самоограничи Себе Си в човешката природа на Исус Христос, за да въведе човека в “славната свобода на Божите деца”? Това е въпрос, на който не бихме могли да отговорим. Св.ап.Йоан вмества тази велика тайна в думите “И Словото стана плът и живя между нас.” Не е необходимо да мъдруваме за неща, които са недостижими за нашия ограничен ум. Днес разсъждаваме и празнуваме факта на боговъплъщението, а не се опитваме да разберем как е станало това.
Но защо факта, че Исус Христос е едновременно Бог и човек е толкова важен? Св.отци на Църквата са изразили този основен християнски догмат с думите: Господ Иисус Христос е “истински Бог и истински човек, ... единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас освен във греха... същия Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно...” Ако ние не познаваме Исус Христос като Богочовек, ние не можем да се спасим не поради това, че нямаме необходимия минимум от знания, за да бъдем приети в небето, а понеже спасението е в действителност участие в Христос, Спасителя. Ние не можем да сме части от Неговото тяло, ако Той няма човешка природа, в която да участваме, като осиновени и изкупени с кръвта Му. Ние не можем да се богоуподобим и да участваме в Неговото божествено естество, ако божествената природа на Бог Син не е съединена с човешка природа в “неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно” единство. “И Словото стана плът и живя между нас...” Толкова е чудесна тази вест – Божият Син живя между нас! Чрез Христос хората можеха да видят Бога, който никой не е видял, можеха да пипнат, усетят, чуят, разберат Този, Който дотогава беше далечен и чужд за тях. Божият Син, въплътен в Личността на Исус Христос стана Пътят и Вратата, които водят към вечен живот. Вечният живот е да познаваме Бога и Неговият единороден Син Исус Христос. И ние Го опознаваме единствено чрез Христос. Той не е просто един от пътищата към Бога, както спорят днес мнозина. Уникалността на Исус Христос като Богочовек Го правят единствения Път към Бога. Когато Филип Го моли от името на учениците да им покаже Бог Отец, Исус му отвръща: “Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. ...Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене.”(Йн.14:9,11) Тази вяра, точно тази вяра отличава Божиите деца, от дяволските. Тези, които вярват и приемат Исус за Този, Който сътвори вселената, и Който стана човек в плът за нас, оставайки в същото време Бог, имат правото да станат Божии деца. Въпреки че тази тайна не може да се обясни рационално, тя е една гранична истина. Тя се намира на границата между духа и материята, живота и смъртта, между светлината и тъмнината, истината и заблудата. Ап.Йоан в първото си съборно послание показва на християните как да разпознаят Божия Дух от духа на Антихриста: “По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста...”(1Йн.4:2-3). Вярата във въплъщението на Божия Син е божествен тест за това, дали чрез някого говори Божия Дух или демон. Защо това е така? Защото Спасителя трябваше по необходимост да бъде пълноценен човек, който да изкупи човека в неговата цялост – духът, душата и тялото. Спасител, който не е истински човек, не може да спасява. Спасител, който не е истински Бог, не може да опрощава грехове. Трябваше да се пролее човешка кръв, за да бъде изкупен човека и да бъде простен греха му. И на кръста Исус Христос проля Своята кръв, за да стане възможно да бъде измит от греховете си всеки, който повярва в Него.
“А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца.” Има хора, на които Бог дава специални права - на тези, които приемат Исус Христос като изкупителната жертва за техния личен грях и неверие. Само те имат способност да станат, да бъдат направени Божии деца. Какво означава всъщност да си Божие дете? Да се свържеш чрез вяра с Христос, да Го приемеш, вземеш в сърцето си и да се държиш през целия си живот за Него, като единствена надежда, спасение и живот. Да си Божие дете означава да участваш във въплътения Божи Син, тялото ти да бъде част от Неговото тяло, духът ти да бъде съединен с Неговия Дух, да Го обичаш с цялата си душа, сърце, ум и сила. Веднъж съединен с Него в кръщението, всеки който се кае и вярва в Исус е осиновен от Бога. Такъв човек се нарича Божие дете, а и е такъв, защото се е свързал с Божия Син в “неслитна, неизменна, неразделна и неразлъчна” връзка. Божиите деца са осветени, защото Истинската Светлина, Божия живот е огрял в сърцата им. И докато човек живее свято, отбягва злото и върши доброто, той продължава да бъде Божие дете. Докато стои свързан чрез вяра с Исус Христос и обича останалите християни, такъв човек е Божие дете. Който не обича останалите Божии деца, все още е в греховете си, защото не можеш да обичаш Бога, Когото не си видял, а да мразиш брата си християнин, когото си видял. Бог, явен в плът, е тайната на благочестието. Всеки, който вижда Бога в личността на Исус Христос, отстъпва от греха и неправдата, понеже сам Христос живя като нас, но не съгреши в нищо. Боговъплъщението е източникът на всяко благочестие. Истинското благочестие на Божиите деца извира от тяхното единение с Христос. Исус каза: “Отделени от Мен не можете да извършите нищо”. Ти отделен ли си от Исус? Въплътеният Бог победил ли е всеки грях в живота ти? Неговото чисто влияние умъртвява ли в теб любовта към плътските удоволствия, земните богатства и човешката слава? Чуй Неговият призив днес, смири сърцето си и Му се довери. Той може да Ти помогне, независимо в каква ситуация се намираш. Той единствен може да ти даде мир с Бога, прошка на греховете и вечен живот. Готов ли си да приемеш дара на Божията любов – Исус Христос, единородния Син на Бога? Днес Той те призовава: “Ела и Ме следвай!”. Чуй Неговия нежен повик!