сряда, 21 март 2012 г.

За Божиите и човешките неща


     Докато се приближаваме към празника на новия живот, празника на Христовата победа и възкресение, ние, с покаяние, смирение и пост, търсим душевна чистота, единение с Бога и Неговата църква. Някои пазят диета по време на Великия пост. Други практикуват въздържание, което е духовен еквивалент на гладна стачка - опитват се да принудят Бога да им даде това, което те искат като укрепват молитвите си с пост. В умовете им поста е като коз, с който надцакват Бога или хватка, с която Му извиват ръцете, за да постигнат своите "духовни" цели. Дори и Бог да не благоволява в нещо, такива хора вярват, че продължителен пост и усърдна молитва ще промени ситуацията. Но всеки, който познава поне малко своята греховна същност и Божията неизразима милост, знае, че поста променя преди всичко нас. Той разхлабва връзките на греха в душите ни, намалява зависимостта ни от творението и разпалва любовта ни към нашия Създател. А всички знаем, че да обичаме Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила е смисъла на съществуването ни като хора, създадени по Божия образ. Който разбере и изпита дори и малка част от любовта, която Бог има към нас, не се притеснява да захвърли всичко, което е считал за ценно като отговор на Неговата безусловна любов. Спомняме си случая с бирника Закхей, който в един миг се отказва от половината си имот и възвръща в четворен размер това, което е ограбил от хората. Можем да си спомним и притчата за човека, който се натъква на имане скрито в нивата, която обработва; как той продава всичко, което има за да купи тази нива. Ап. Павел изразява същия копнеж по Бога с думите: "Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос" (Фил. 3:8). Той осъзнава колко много му е простено, затова и обича много.
От тук започваме своите размишления върху днешния текст. Исус започва да учи учениците каква ще бъде Неговата участ. Той започва да поучава учениците си, че трябва да пострада, да бъде отхвърлен, убит и след три дни да възкръсне, веднага след като Петър, от името на учениците, прави първата християнска изповед на вярата. Господ Исус пита учениците Си: "А вие какво казвате, кой съм Аз?“ и Петър отговаря от тяхно име: "Ти си Христос, Син на живия Бог!" (ст. 29, Мт. 16:16). Сякаш Исус чака точно този отговор, за да започне да говори на учениците си какво Го очаква занапред. Той преднамерено ги учи за това, от което следва, че Неговите предстоящи страдания, смърт и възкресение са много важен въпрос, толкова важен, че Исус едва дочаква да чуе изповедта на Петър, за да им го каже. Той не казва просто, че ще отиде в Йерусалим и ще пострада, а че трябва да отиде и да пострада. Тази целенасоченост към страданията изумява учениците. Те не са свикнали да се говори за Христос по този начин. Христос на гр. и месия на евр. означава помазаник - дума обозначаваща някой, избран от Бога за изпълнението на специална задача, но и някой, който е получил от Бога силата за това. Цялото юдейско общество, под влияние на вековната равинска традиция, беше започнало да възприема Месията, Божия помазан със Светия Дух Спасител, като очаквания избавител от римското потисничество, като този, който ще възвести Божията победа и ще установи едно велико и вечно земно царство. По времето на Исус юдеите възприемат очаквания Месия като избавител от потисниците, силен политически и военен лидер. Такова значение книжниците влагат в названието Син Давидов. Затова Исус веднъж им задава въпроса кой според тях е Месията, и след техния отговор, че това е синът на Давид, ги поправя, че няма как Давид да нарече свой Господ собствения си син. Когато по-късно народа посреща Исус в Йерусалим с радостните възгласи "Осанна на Давидовия Син", всъщност тогава хората приветстват Исус като свой земен цар, а не като въплътения Бог, Който установява Своето вечно царство над цялата земя. Очакванията на хората са много по-различни от това, което получават, толкова различни, че не разпознават истинската светлина, хляба от небето, който дава вечен живот. Така и днес очакванията на хората от Христос са доста различни от това, което Той дава. Само трябва да се сетим за изобилието от проповедници, които проповядват т.нар. "евангелие на просперитета", "евангелие на силата", или някаква друга модификация, която служи на егоистичните желания на хората и със сигурност не ги води към спасителна вяра в Исус Христос, нито им дава истинското благовестие за Христос. Много хора започват да посещават църквите, не защото искат да познават Христос, да приличат все повече на Него и да израснат в свят живот, а защото в църквата се успокояват, говорят си с добри хора, обогатяват се интелектуално, намират храна за размисъл. Чудесно е, ако всички тези неща ги доведат до истинска жива вяра в Христос, но обикновено не се стига до там. Това, което се случва е, че те свикват с църковния жаргон, започват да говорят като християни, да казват "Слава на Бога!" след края на богослужението. Бягат от духовни разговори с християни, които могат да разкрият истинското състояние на душите им, а предпочитат да говорят празни приказки, които по никакъв начин не се различават от това, което биха говорили с всеки един атеист на улицата.
Учениците на Христос, които стават свидетели на думите Му, че Го очакват страдания и смърт, вероятно се питат: "Този, който укротява бури и ветрове, който върви по вода, който храни многохилядни множества с няколко хляба и риби, който изцелява всякакви болести и немощи, възкресява мъртви, изгонва с една дума легиони бесове; същият Този, който разпознахме като обещания Месия, Цар, Освободител, очевидно се е запътил да умре в Йерусалим. Как е възможен такъв парадокс? Нали сам потвърди пред нас, че е Христос?". Трудно е за един юдеин от това време да приеме подобни думи от устата на Месия. Цялата настройка на народа е за един земен цар, който ще има властта и силата да освободи юдеите от потисниците, а не за някой, чието царство не е от този свят. Исус им каза за Своята предстояща смърт в момент, когато Неговата популярност сред народа е най-голяма и апостолите са разбрали кой в действителност е Той. По този начин, Той напълно премахна всяка тяхна надежда за земно благоденствие. Единственият, който може да ги освободи отива доброволно на смърт. Това е трагедия. Освен това Исус каза, че трябва да страда и да умре. Той не се възползва от популярността си за да организира силно антиримско движение и да възстанови предишното славно юдейско царство, а се оттегли от сцената сякаш в най-неподходящия момент. Така реакцията на Петър става доста по-разбираема. Той сигурно тайно се надяваше на облаги при бъдещото царуване на Исус Христос, но разбра, че надеждите му са напразни. Но със сигурност бъдещите облаги не бяха най-важната причина за думите на Петър. Учениците обичаха Исус. Те не искаха да се разделят просто така с Него. Господ Исус ги подготвяше за този момент отдавна. Още при изпращането на апостолите да проповядват Божието царство Той им каза: "Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци... Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име... Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата по-горен от господаря си... Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!" (Матей 10:16, 22, 24, 25б). Сега обаче Той започна да ги учи ясно за Своята мисия като Христос. През цялото време на своето служение, Исус се опитваше да им обясни, че това, което се случва с Него ще бъде и тяхна участ. Многократно Той ги уверяваше, че не могат да бъдат обичани от света поради това, че вярват в Него. Учениците преживяха много трудни моменти докато обикаляха с Исус, но Той беше буфера, който поемаше върху себе си силата на противопоставянето. Но сега Той казва ясно, че отива на смърт, което означава, че ще го загубят. Вече няма да чувстват сигурността на Неговото присъствие, яснотата на Неговото напътствие и топлината на Неговата любов. Реакцията на Петър беше съвсем естествена и човешка. Той се опита да отклони Исус от отиването Му в Йерусалим. Все пак, как би могъл да пожелае на своя Учител такъв ужасен край? Но в този случай Петър се прояви като изкусител на Христос. С думите си, той се опита да отклони Исус от мисията Му, и да действа според напълно разбираеми, но чисто човешки подбуди, което означаваше да се предаде пред княза на този свят, да приеме неговите правила, да прекъсне единствения път, да затвори единствената врата, която води хората обратно при Бога. Затова Исус каза тежки думи на Петър, които са урок за останалите апостоли, а и за нас днес: “Махни се зад Мен, сатано, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките!” Господ Исус нарече Петър сатана, което значи враг. По този начин Той показа, че дори и човешката любов и загриженост могат да бъдат вражда против Бога, когато се опитват да възпрепятстват Божиите цели – спасението на човека. Колко често и ние грешим като Петър! Ние си позволяваме да казваме на Бога кое е добро за нас и какво трябва Той да направи. Много хора днес дори си позволяват да изискват от Бога това, което според тях им се полага – изцеление, богатство, духовни дарби. Ние казваме на Бога как е редно Той да постъпи и се ръководим в поведението си не от Неговата воля, а от собствените си намерения и чувства, които са напълно разбираеми и обясними. В такава ситуация трябва да отнесем към себе си Христовите думи: “Махни се зад Мен, враже мой!“. Господ Исус посочи на Петър мястото, което му се полага като Негов ученик – зад Мен! Ние сме призвани да следваме Господ, а не да Му обясняваме какво трябва да направи. Затова Исус веднага след като каза това, се зае да обясни на апостолите какво означава да бъдеш ученик на Христос: “Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си и така нека ме следва. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.” Ние завинаги бяхме поставени в позицията на следващи Христос. Затова нека и днес да си спомним примера на нашия Господ. Той ни каза: "Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето слово, ще пазят и вашето." (Йн. 15:20). Исус със Своите страдания, смърт на кръст и възкресение стана за нас Пътят, който ни разкрива истината и ни води във вечен живот. Затова и ние като Негови ученици трябва да се научим от Него на вяра и себеотрицание, и с думите и делата си да свидетелстваме за Неговата победа и тържество над смъртта и ада. Ние никога не трябва да забравяме, че нашето място е зад Него. Ученикът не може да бъде по-горен от Учителя си, нито слугата от Господаря си.