Велика
сряда е деня от Страстната седмица, в
която ние си припомняме предателството
на Юда. След Исус едва ли има някой
библейски персонаж по-известен и
емблематичен от Юда Искариотски. Едва
ли също някой помни Юда с нещо друго
освен с това, че продаде душата си за
тридесет сребърника като даде информация
къде е Исус на враговете му. Изразът
"Този е истински Юда" често може
да бъде чут за да обозначи някой изменник
или предател. Днес обаче ще погледнем
Юда в малко по-различна светлина - няма
да се опитвам да го оправдавам нито да
го обвинявам за безумното му деяние.
По-скоро желанието ми е да размишляваме
заедно за Юда като за
един
от дванадесетте, един, който в нищо не
беше по-долен или по-горен от останалите
най-близки ученици на нашия Господ, като
за жертва на собствената му
страст, а не като някой виновен за
предумишлено убийство. Ще се опитам да
направя връзка между деянието на Юда и
злите дела, които допускаме в собствения
си живот. Ще видим отношението на Исус
към този, който Го
предаде и към всички останали апостоли.
Кои
бяха всъщност апостолите? Бяха ли с нещо
по-различни от всички нас? Бяха ли
по-образовани и талантливи, по-красиви
и находчиви? Исус избра своите ученици
от народа, сред който Той ежедневно
ходеше, и на когото ежедневно служеше.
Особеното в тях беше Божия избор. Исус
Христос ги избра за определена мисия -
да поведат Неговата църква и да бъдат
Неговите първи свидетели и мъченици.
Те бяха много различни един от друг и
със сигурност Господ не избра хора със
сходни виждания за живота с цел да е
по-лесно за тях да са единни. Достатъчно
е да споменем, че Господ взема в групата
на дванадесетте Симон зилота и Матей
бирника. Зилотите са били крайна група,
с голяма ревност за Божия Закон, която
е имала силна омраза към езичеството
на Рим и към всички, които отстъпват от
Бога, като сключват някаква форма на
съюз с потисниците. Такъв без съмнение
е бил Матей, който е събирал
данъци за омразния Рим, освен това със
сигурност е ограбвал допълнително
юдеите за собствена облага. Факта, че
тези двама души, са събрани заедно около
Исус, говори за Неговата изключителна
любов и сила, която променя и най-закоравеното
сърце. Исус не направи разлика между
всичките ученици които избра. Той реши
да инвестира в тях. Както един мъдър
земеделец оре, сее, плеви и полива една
земя и очаква от нея добър плод, така и
Исус живя с апостолите, ходи навсякъде
с тях, грижи се и ги поучава, за да ги
очисти със словото Си, даде им пример
как да постъпват и накрая отдаде дори
живота Си за тях. Исус нямаше пристрастия,
приемаше еднакво всички тях, както и
днес приема еднакво всеки, който идва
при Него с вяра. Той нямаше любимци,
както често хората си мислят, когато
четат думите в Евангелието на Йоан "един
от учениците, когото Исус любеше"
(13:23).
Ние не трябва да забравяме, че апостол
Йоан е този който написва това евангелие.
Не можем да се съмняваме, че човек, който
е изпитал в продължение на няколко
години безусловната Христова любов,
има силна увереност и съзнание за това,
че е лично обичан от Господ. Същото
разбиране предава и апостол Павел с
думите: "Божия
Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си
за мен" (Гал.
2:20). Той
също осъзнава, че е бил обикнат от Христос
и Той е предал Себе Си за него. Господ
Исус обича всички еднакво, включително
и предателя Юда. В Йн. 13:1 е записано "като
беше възлюбил Своите, които бяха на
света, докрай ги възлюби".
Той възлюби докрай всички свои ученици,
след което ги събра да ядат с Него
последната вечеря, препаса се и им изми
нозете. Тогава Той изми и същите тези
нозе, които съвсем скоро след това
набързо щяха да притичат до събранието
на фарисеите и да Го предадат на смърт.
Исус не възлюби само тези, които му се
покоряват, но и тези, които избират да
Го предадат. Бог не прави разлика между
хората и не си избира само тези, които
ще Го обикнат за да им разкрие любовта
Си. Неговата щедрост и благоволение се
излива изобилно върху всеки един, за да
не може никой да обвини Бога в
несправедливост. Същата идея предава
и автора на книгата Евреи с думите
"Защото
земята, която се е поила от дъжда, който
пада често на нея, и която ражда полезни
растения за тези, за които се и обработва,
получава благословение от Бога, но ако
ражда тръни и репеи е негодна и е близо
до проклятие, чийто край е изгаряне"
(Евр.
6:7-8). Когато Исус се обърна към учениците
Си и каза: "Не
ви наричам вече слуги, защото слугата
не знае какво върши Господаря му; а вас
нарекох приятели, защото ви явих всичко,
което чух от Своя Отец" (Йн.
15:15), Той включи в числото на Своите
приятели и Юда Искариотски. До последно
Исус не гледаше на Юда като на предател.
Той не го беше предопределил да бъде
предател. Той се грижеше за него и го
обливаше със същите думи на живот, които
чуваха и останалите ученици. Юда не бе
обичан по-малко от останалите, нито бе
смятан за враг от Исус. В Пс. 41:9 са записани
думите, които и Господ цитира, преди да
каже ясно на апостолите, че един от тях
ще Го предаде. Там се казва "Дори
и близкия ми приятел, на когото имах
доверие, който ядеше хляба ми, вдигна
пета срещу мен".
На Изток този жест, да вдигнеш стъпалото
си срещу някого, е да потвърдиш презрението
си към него. Свързвало се е с ритането
на кон, което е коварно и неочаквано.
Исус не беше изненадан от действието
на Юда. Той виждаше страстта, която се
е обвила като отровна змия около сърцето
му и чака само подходящия момент да го
захапе смъртоносно. Господ на дело
доказа силата на Своята любов, като
обичаше докрай своя предател. Той желаеше
Юда да бъде свободен от пагубната си
любов към парите, която накрая и му отне
душата. Когато, обаче видя твърдото
неотклонно намерение на Юда да го
предаде, Исус просто каза на Юда да
направи това, да не продължава да си
дава вид, че Го обича, като е намислил
мерзко дело в сърцето си.
Подобно
на Юда и ние днес отиваме с Исус почти
до Неговите страдания, но точно тогава
се отмятаме. Страстта която се е крила
във нас изведнъж надига омразната си
глава и впива отровни зъби в душата ни,
като напълно отнема всяко желание да
се покоряваме на Бога. Изведнъж напълно
неочаквано ние разбираме, че нямаме
сила да се преборим с изкушението и му
се предаваме, защото всъщност страстта
ни е владяла. Понякога тя е толкова добре
прикрита, че и ние като Юда изтрезняваме
и осъзнаваме злината на действията си
едва след като сме ги извършили и е вече
твърде късно да се върнем назад. Понякога
Бог ни довежда до момента в който ние
трябва да решим дали да Му се покорим
или да вдигнем петата си срещу Него.
Тогава сякаш цялата Му любов към нас
избледнява в нашето съзнание и приоритет
за нас става да угодим на себе си. Тогава
изведнъж лековатото пренебрегване на
молитвата и общението с Бога дава своя
горчив плод. Нежеланието ни да се изправим
навреме срещу страстите, закоренени в
сърцата ни, ни завлича отделя от пътя
на живота. Нека днес да си припомним
Христовата безусловна любов, да си
припомним, че Той ни обикна докрай, но
това не ни гарантира, че ще стигнем с
Него докрай, ако съзнателно пренебрегваме
Неговите предупреждения. Много от нас
чуват и разбират какво Бог им говори, и
какво трябва да променят в живота си,
но избират да останат независими и
неподатливи на изцеляващата Божия
благодат която се яви да ни донесе
спасение, "като
ни учи да се отречем от нечестието и
светските страсти и да живеем разбрано,
праведно и благочестиво в настоящия
свят" (Тит
2:12). Някои хора, които ходят на църква
крадат. Други лъжат за да избегнат
неприятности или да извлекат лична
изгода от ситуацията. Трети са лицемери,
като Юда, който дълго време взимаше
пари от касата и се представяше за верен
Христов ученик, а в действителност
планираше
предателство.
Нека навлизайки все по-надълбоко в
Христовите страдания през тази седмица,
да позволим на Божия Дух да извади наяве
всички светски страсти и цялото нечестие
в сърцето ни, и с покаяние да предадем
на смърт отровната змия на нашите скрити
небогоугодни желания, като помним, че
праведния Христос пострада заради нас
- неправедните, умря, беше погребан и
възкръсна в третия ден според Писанията
за да осияе в душите ни и да изгони всяка
тъмнина от тях.
