четвъртък, 27 декември 2012 г.

Дядо Коледа или Исус Христос





    Стотици милиони невинни създания от Европа и Америка всяка година в дните около Коледа и Нова година се покланят на един златен идол. Това е може би най-масовото ежегодно поклонение на деца. То е много добре организирано и брилянтно изпълнено. Естествено че главният му режисьор и сценарист е онзи, който в Библията се нарича Противникът на Бога. Той така е завъртял нещата, че в идолопоклонството се включват, и то с най-голям ентусиазъм, и милиони християнски деца. Сигурно вече се досещате, че става въпрос за поклонението пред образа на шишкавия белобрад старец дядо Коледа. Децата подскачат весело около симпатичния идол, както израилтяните около златното теле в подножието на Синай - ”И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.” (Деяния 7:41) Днес децата пеят песнички на своя идол, благодарят му за чудните подаръци и са толкова силно пристрастени, като към наркотик към него, че само посмейте да им го отнемете – всички в един глас ще гракнат срещу вас, барабар с родителите си. Да, за съжаление, огромната измама, в която милиони невръстни съзнания биват въвличани ежегодно, е създадена и подхранвана от собствените им родители. Това е може би най-масовото нарушаване на деветата Божия заповед, която казва “Не лъжи!”. Не е случайно, че точно на Коледа, този всъщност езически празник, както ще видим по-долу, милиони родители от целия свят правят обществен заговор и лъжат децата си.

Дядо Коледа - приказен герой или религиозен идол 

      Това е направо ужасяващо и едновременно изумително – как е възможно “задругата на родителите” да създаде такава огромна илюзия за собствените си деца? Ако погледнем психологически, в най-добрия случай изводът, който се налага е, че родителите предпочитат, без обаче да мислят за последствията, децата им да са измамени, но щастливи (Притчи 20:17). Разбира се, има и родители, които подозират нелепостта да доставят щастие на децата си с цената на лъжата, но инерцията на вавилонската традиция, в която са въвлечени, е толкова могъща, че те не могат да се съпротивят. Колективната самоизмама е характерна психологическа особеност на вавилонската религиозност (Изход 23:2). И тази самоизмама е особено бързо разпростираща се в последно време. Защото цялата модерна информационна мощ на масмедиите е включена в производството на илюзии и митове и в обработката на масовото потребителско съзнание, което да ги обгърне. Една от най-масово тиражираните илюзии, която засяга децата ни, се нарича дядо Коледа.
Но дали цената, която плащат за тази илюзия не е прекалено висока. Нека видим последствията за психическото и духовното развитие на децата от една такава родителска лъжа. Със сигурност всяко дете е изпитвало горчивото чувство на разочарование, когато разбере, че няма дядо Коледа и че е било измамено. По този начин то малко или много губи доверие в родителите си. Но това в случая е най-малкия проблем. Има нещо по-тревожно – и то е, че на детето му се внушава по скрит и несъзнателен начин, че илюзията и измамата са нещо допустимо в живота, стига те да носят някаква временна радост или утеха. Това е едно от скритите послания, които се налагат още в най-ранни детски години чрез мита за добрия старец, който раздава подаръци. Нагласата човек да се храни с илюзии е донесла неизброимо много страдания на човечеството, милиарди разбити човешки съдби и лични драми. Какво всъщност е илюзията? Не е ли една красива самоизмама (Авдий 1:3)? От духовна гледна точка спокойно можем да я наречем идол. Всяка самоизмама е вид идол. А идолът е заместител, имитация, фалшификат на истината. Когато ние въвличаме децата си в някаква илюзия, пък било тя и красива, каквато е дядо Коледа, формираме в тях нагласата да не живеят с реалностите, а да живеят със заместителите им. Ние ги въвеждаме в един живот имитация. Ето това е голямата драма в психологическо отношение, която стои зад еуфорията и подаръците на розовобузестия старец.
      Но някой може да каже - защо да не предложим на децата си една красива приказка, една фантазия, която ни прави по-щастливи и по-добри, поне за малко. Да не четем ли на децата си приказки, да не стимулираме ли въображението им? Защо да не приемем мита за добрия старец като една детска ролева сюжетна игра (както се нарича в педагогиката), чрез която ще им помогнем да обогатят себе си? Какво общо има тази игра с религията? Защо дядо Коледа да е идол – той е просто приказен герой, който прави нашия свят, изпълнен със зло и насилие, малко по-добър?
      Всички гореизложени възражения звучат много красиво, но те повече подхождат за хора, които по някакви причини търсят заместители на истината. Защото, нека разсъдим логично – би ли хрумнало на човек, който има истинската връзка с Бога, да измисли герой като дядо Коледа? Защо му е? Ако той учи децата си да вярват в Бога, и те знаят, че Бог е Онзи, Който дава подаръците, и то не само веднъж в годината, то герой като белобрадия старец става напълно излишен. Ама как ще забавляваме децата си? Има и други, много по-градивни начини – например игра, в която детето не получава, а напротив - дарява. В Библията, а и в живота има предостатъчно поводи за подобни игри. Така още от малки ще формираме в децата си християнското начало, според което “По-блажено е човек да дава, отколкото да приема” (Деяния 20:35). Докато в играта с щедрия старец центърът е детското его, получаващо подарък. Много добре знаем колко разглезени стават децата ни по коледните дни и колко недоволни, ако не им угодим с желания подарък. Ако центърът на този празник беше децата да подаряват на другите – тогава би било много по-красиво, не смятате ли?
      И друго - по отношение на възражението, че дядо Коледа е приказен герой, а не идол – нека изясним – той се явява на религиозен празник, следователно същността му е религиозна, т.е. той може и да прилича на приказен герой, както златното теле (нима в едно златно теле няма приказен елемент – кой е виждал подобно нещо, то наистина е чудно и приказно?!), но в същността си, като заместител на Бога, е идол. 

Раздаването на подаръци 

      Кого и какво имитира всъщност дядо Коледа? Естествено че добрият старец имитира добрия Бог. Но този белобрад дядо се представя пред масовия консуматор на идоли като толкова толерантен, че в сравнение с него Истинният Бог е едва ли не лош - защото дядо Коледа дава подаръци на всички, а Бог не само не дава на всички, но и наказва, следователно е по-лош. Такъв първосигнален и повърхностен извод може да си направи всеки средностатистически потребител на идоли, който не е наясно с характера на нашия Създател, откриващ ни се в Библията.
      Но истината е, че “Отец, Който е на небесата... прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.” (Матея 5:25) От тая гледна точка дядо Коледа имитира благостта на небесния Отец, Източникът на всяко добро, Който е самата щедрост и съкровеното Му желание е постоянно да споделя благата Си. Да, колкото и да е парадоксално, Бог щедро излива даровете Си и на непослушните (нали вярваме, че спасението е по благодат). Но много често поради греховете си ние не можем да възприемем Неговите подаръци. Той иска да ни ги даде, но поради злото в нас не може (Исая 59: 1-2). Това, което много често изглежда като наказание за злото, е просто следствие от самото него. Грехът изяжда собствените си деца. Нарушението на закона води автоматично рано или късно до болезнени последствия. Така Бог е устроил Вселената.
А някой замисля ли се изобщо откъде накъде дядо Коледа си е присвоил правото да раздава подаръци и то на всички деца? По този начин се омаловажава Бога и се измества вниманието от Него към идола, който го имитира. А истината е, че Бог - Източникът на всички добрини е истинският Дарител, Който единствен има правото в края на годината да направи равносметката, да отсъди (за да се даде една награда, трябва да се вземе решение от съд, жури или каквото и да е от тоя род) и да раздаде справедливо всекиму подобаващото се (ІІ Коринтяни 5:10). Представата, че на света има един дядо Коледа, който раздава подаръци безкритично, може и да е приятна, но е вредна в духовно отношение, защото един ден, когато децата израснат духовно и се сблъскат с познанието за Живия Бог, в Чиито свят има не само награди и подаръци, но и справедливо възмездие (Евреи 12:6–7), как мислите, дали ще им бъде лесно да го съвместят с едностранчивата и лековата представа за усмихнатия белобрад дядо? Практикуването на “подаръци за всички ще има от сърце”, както се пее в песничката, е свързано с идеята за някакво щедро, но слабохарактерно същество, което се примирява със злото на изстрадалата ни планета. Неговият опит да внесе добро в света чрез подаръците е чисто козметичен. В крайна сметка излиза, че уж благородният дядо работи за собствената си слава и хич не го е грижа за реалните проблеми на децата – той раздава подаръци, всички го възхваляват и обичат, но след като премине празничната еуфория и проблемите отново настъпят, него никакъв го няма. В това отношение прилича на политиците преди изборите, които щедро раздават обещания и подаръци, но след като ги изберат, изчезват някъде.
      Изводът който се налага е, че в света на розовобузестия дядо злото е непоправимо и неподвластно на санкция. Белобрадият старец е безсилен да се справи с бедността, глада, мизерията, несправедливостта, болестите и като цяло с греха, от когото произхождат всички тези злини. Докато в света на Истинния Бог грехът и всички гореспоменати злини са допуснати само временно – ще дойде денят, когато доброто ще възтържествува. Такава надежда ни носи вярата в Живия Бог, за разлика от вярата в измисления дядо Коледа, който не дава никаква друга надежда, освен, че веднъж в годината ще раздаде подаръци, ще обере славата и после цяла година ще се крие, без да се интересува от проблемите ни. 

(Извадка от статията „Дядо Коледа - златният образ“. Цялата статия може да прочетете на www.blagovremie.com)